Пролет е, но е ужасно горещо. Не може да се спи на затворен прозорец. А котките изнасят концерти всяка нощ. Протяжните им гласове се извиват в хармоничини дуети, стоновете им се догонват - единият започва, извисява се с едно нестройно “Мияуууу”, което тръгва от дъбоки гърлени звуци, издига се до високо и почти истерично кресчендо и отново се плъзва надолу, за да достигне до продрани гърлени тонове. И миг преди да е заглъхнало, се обажда втори глас, който следва същата схема, но винаги в различна тоналност. Всеки глас притежава своя индивидуалност и характер, така, като собственика му вероятно носи индивидуални качества и по някакъв начин тези двамата са се срещнали, харесали са се, индивидуалностите им са си паснали и сега по цели нощи пеят под балконите без да ги е грижа за хората в спалните и тежия полъх изпускан от нагорещените през деня панели с леко припукване и специфичната миризма на нажежени бетон и желязо. Мога да си ги представя (защото съм ги виждал по-рано - когато се прибирах късно вечер сам) как клечат в ъглите и телата им се издигат заедно с гласовте. Гънат се така, както само котките могат зради гъвкавите си гръбнаци, главите им се търкат една в друга, мустаците им се преплитат и без да искат, без дори да го целят, само заради вродения си инстинкт, те знаят кога е времето единият глас да заглъхне, за да може другият да се извииси, следвайки предварително зададената схема. Понякога ставам и затврям прозореца за да не ги чувам, но тогава жегата в стаята става непоносима. Отхвърлям тънкия чаршаф, но тялото ми продължава да се поти, топлината се спуска върху ми почти материална, не като прозрачен въздух, а като топла вълнена завивка, която не можеш да отхвърлиш въпреки желанието си. Тогава отново отварям прозореца, заставам прав до него, пуша и гледам ръззеленяващите се дървета долу в тъмното - листата им са черни и прохладни и вероятно би било прекрасно да мога да ги усетя върху тялото си, въпреки, че допира с него неизбежно ще им отнеме свежестта и младостта, ще ги накара да се сгърчат, да остареят и да паднат от клоните, преди да е дошла есента и да е отминал краткият им живот от няколко месеца. Майка ми твърди, че ми е нужна почивка. Казва, че работя прекалено много, че не си доспивам, имам торбички под очите и момичетата сигурно затова не ме харесват. Притеснява се, разбираемо е. Наближавам 40, а никога не съм завел при нея приятелката си, за да и я представя и тя да може да обсъжда със съседките на другия ден (докато гледат сериала) бъдещата си снаха, а когато съседките си тръгнат - да си представя как ще и идваме на гости в неделя за обяд, ше носим плодове и бяло вино, а тя ще наблюдава най-напред едреещя корем на жена ми, а по-късно - растежа на внучето и превръщането му от безформена сбръчкана плът в същество, което може да говори, става все по-самотоятелно, иска и дребни пари за сладолед, върти се около нея - първоначално с нас, а после (когато порасне достъчно) идва само при нея, по-често от нас. Оставяме и го за зимните и пролетни ваканции, за летните дори, за да можем с жена ми да останем насаме и на спокойствие. Иска до приживее второ майчинство и прекрасно знам, че ще проектира мен върху малкото същество, а тя самата ще се чуства по-малда и полезна по някакъв начин. В повечето случаи обаче не ставам от леглото. Слушам котките без да мърдам. Не искам да се движа за да не събудя Георги. Той има спокоен, но лек сън. Понякога усеща дори промяната в дишането ми и се събужда. Гледа ме в тъмното без да говори, без да ме докосва. Достатъчно дълго сме заедно, за да се разбираме без да говорим. Разбира ме и знае, че думите са излишни. Знам, че в такива моменти се сковава от страх, и въпреки жегата тялото му истива, едва се сдържа да не затрака със зъби от студ, само защото знае, че така ще ме разтревожи още повече, ще ме накара да стана (нали вече е буден и няма защо да лежа неподвижен и потен, възпирайки и най-малките потръпвания на мускулите с невероятни усилия) и да прекарам нощта на тераста, в плетения стол с меки възглавници, загледан в черните листа на дърветата и заслушан в отчаяните дуети на котките долу.